Безплатни Награди

След описанията на различни технически открития и сложни изобретения нека се върнем към прабългарите. Учените твърдят, че благодарение на тях европейците ползват лъкови музикални инструменти. Те дават пример с гъдулката. Инструмент, който е бил познат на много народи от стария свят, но само при нас се е използвал по един специфичен начин, характерен най-вече за Персия и за народите, живели в земитена днешен Иран. Българите държат гъдулката изправена и така променят начина, по който се извличат звуците. Преходът от струна към струна става чрез цялостно завъртане на гъдулката около оста й. Няма гриф и трябва леко да се допрат пръсти до върха на струата, за да се произведе тон.

В различните краища на България този музикален инструмент има различно име: в Хасково я наричат гьола, в Добруджа е копанка, а в Западна България – кеменче или кемене. Това е и името, който древните перси са дали на инструмента.

Проф. Манол Тодоров твърди, че струнните инструменти идват към днешна Европа по време на Великото преселение на народите. До този момент в гърци, траки и византийци са познавали само лирата и различни свирки.
За първи път описание на лъков инструмент се среща в хрониките на византиеца Теофилакт Симоката през VI век. Той описва пленените сколвене (или скити, което означава прабългари), които не носели оръжие, а музикални инструменти подобни на гъдулката. За първи път лъкови инструменти от типа на гъдулката в Западна Европа се появяват след VIII век. Четири века по-късно музиканти от рицарската епоха свирят на гъдулка, но я държат с основата нагоре. Така се появява българският прототип на цигулката.